Урогенитален синдром при менопауза

Какво представлява урогениталният синдром при менопауза

Урогениталният синдром при менопауза (Genitourinary Syndrom of Menopause) е сравнително нов термин, въведен за първи път през 2014 г. С консенсус на Международното общество за изследване на сексуалното здраве на жените и Северноамериканското общество по менопауза. GSM, известен преди като вулвовагинална атрофия, атрофичен вагинит или урогенитална атрофия, е термин, който описва спектъра от промени, причинени от липсата на естрогени по време на менопаузата.

Какви са сиптомите на урогениталния синдром при менопауза

У жените може да са налице някои или всички от следните признаци и симптоми:

Генитални симптоми - сухота, парене и дразнене, вагинална атрофия

Уринарни симптоми – урогенитална атрофия, стрес инконтиненция, спешност, дизурия и рецидивиращи инфекции на пикочните пътища

Сексуални симптоми – понижено овлажняване, дискомфорт или болка при полов контакт, както и подтисната функция

Симптоми свързани с понижено качество на живот - намалена интимност и самочувствие, нарушения на съня и смущения в социалния живот

Каква е честотата на урогениталния синдром при жените

GSM-подобни симптоми могат да присъстват при 15% от жените в пременопауза поради хипоестрогенно състояние. Огромното мнозинство от жените страдащи от GSM са в по-напреднала възраст, като 50-70% от жените след менопауза са симптоматични поне до известна степен. Към днешна дата GSM остава изключително недостатъчно диагностициран въпреки широкото си разпространение, най-вече поради нежеланието на жените да търсят помощ поради неудобство или в резултат на тенденция сред много жени да го смятат за нормална характеристика на естественото стареене.

Какви са причините за поява на урогенитален синдром

Когато нивото на естроген значително спадне:

Големите гънки на вагиналната лигавица стават по-тънки, сухи, по-малко еластични, и евентуално раздразнени с/ без петехии. Това води до болка и кървене.

Лигавицата на уретрата става по-тънка. Това води до стрес инконтиненция (SUI) и други проблеми с контрола на пикочния мехур и нарушения на уринирането.

Това води до промяна в съдържанието на вагинален гликоген и по този начин до промяна във вагиналната бактериална флора. Нивото на pH се повишава.

Какво е вагинална атрофия

Урогениталната атрофия е единственият симптом, който всички жени в менопауза ще изпитат в определен момент. Симптомите, свързани с вулвовагинална атрофия (VVA), като липса на овлажняване и болка по време на полов акт, засягат 20% до 45% в средна възраст и по-възрастните жени. С течение на времето VVA може да бъде прогресивна и по-малко вероятно е да се размине без намеса. Тя може да има значителен ефект върху сексуалното здраве на жената и качеството на живота. По малко от половината от жените в менопауза със симптоми на вагинална атрофия, получават лечение.

Какво е стрес уринарна инконтиненция

Стрес уринарна инконтиненция (SUI) се определя като неволева загуба на урина, която се провокира от повишаване на интраабдоминалното налягане, обикновено по време на физическа активност, и при кашлица, кихане, смях или при полов контакт. Вагиналният и уретралният епител произхождат от една и съща ембриологична тъкан, като и двата едновременно са зависими от естрогена, и двата страдат от отрицателните ефекти на лишаване от естроген. Един от факторите, които допринасят за стрес инконтиненция при жени в менопауза, е загубата на парауретрален съдов сплит, който обгражда проксималната уретра. В периода преди мено-паузата тази гъста мрежа от съдове служи като „хидравличен сфинктер“, за да увеличи другите механизми за континенция. В пост-менопаузално състояние този съдов сплит става плосък и неефективен.

Лечение на урогенитален синдром при менопауза

Основната цел на лечението на GSM е да се постигне облекчаване на симптомите. Лечението от първа линия се състои от нехормонални терапии като лубриканти и овлажнители, докато хормоналната терапия с локални естрогенни продукти обикновено се счита за „златен стандарт“. По-нови терапевтични подходи са селективните модулатори на естрогенните рецептори (SERMs) или лазерните технологии.

Лазерна терапия на урогенитален синдром – Femilift

Терапията се извършва чрез пикселен СО2 лазер от Alma Lasers. Лазерната енергия се доставя до вагиналната тъкан чрез дифракционен оптичен елемент (DFE), който пикселизира лъча до 81 микроскопични пиксела в шаблон 9x9 в 1см2. Накрайникът FemiLift включва огледало, което насочва лазерния лъч на 90 градуса и позволява на лъча да достигне вагиналните стени. Пикселният шаблон спомага за по-бързо оздравяване и намалява риска от нежелани странични ефекти.

Механизмът на действие е чрез дълбокотермичнозатопляне и микроаблация. Дълбок контролиран термичен ефект, използване на много по-високи нива на енергията чрез по-голямо времетраене на импулса и формиране на микроскопични колони от термичната зона, които проникват дълбоко подлигавично като околната тъкан се запазва интактна, с минимална аблация.

Процедурите с FemiLift доставят енергия от пикселен CO2 лазер равномерно по протежение на вагиналната лигавица. Контролираната тъканна травма дава като резултат реакция на оздравяване на раневата повърхност, включително неоколагенеза и ремоделиране на съединителната тъкан на ламина проприа.

Резултати

Желаните клинични ефекти са:

Свиване на съществуващите колагенови и еластинови влакна и стимулиране на формирането на нови колагенови влакна. Това води до вагинално стягане и заздравяване на поддръжката от страна на уретрата.